Обида

Брезата с накъсани клони

горчиви сълзи пророни:

- Вятърът днес се раздуха

и ми накъса кожуха –

сетне хукна в горите

да си укрие следите.

А моята снежна премяна

на локвичка долу остана,

но борчето с остри иглички

видя и разказа на всички!

Малинарка

Ходила в гората

наш`та малка Яна

с кошница в ръцете

весела, засмяна.

- Где са плодовете?

питат я децата.

- Набрах само цвете!

отговаря Яна.

Пустите малинки

дребни са и сладки,

пък и часовете

бяха много кратки.

Нетърпение

Тревите с нежни иглички

вече пробождат полята,

задружно напъпиха всички,

но вятър вихрушки размята.

Той в своята люта закана

вилнее в гори и долини.

- Слънчице мило, приветно,

ти от злините спаси ни!

На далечен път

На далечен път замина

златното, огнено лято,

но слънцето остави

във плодове излято.

Край пътеката леко извита,

край притихнали сиви скали

гората жадно попита:

- Няма ли дъждец да вали?

Жадни са вече цветя и тревици,

а потокът едвам се чува –

сякаш приспан е отколе

и сън сладък сънува!