Пролетно цвете

Смелото кокиче

разби ледовете,

бърза да накичи

горите, полето.

Кривнало калпаче

студ и мраз не сеща

- Северняко леден,

излез ми насреща!

Тополи,

            стройни момичета,

доведохте днеска обкичена

пролетта в дреха зелена,

хубава, мила, засмена.

В стъпки и капчици бели

кокичета в друм нацъфтели,

изтръпнали дишат полята.

От сок набъбват житата.

Пролетта

            във пъпките набъбва

и укротена във тях шумоли

със готовност, със жажда

всичко тук да оживи.

Да бъдат в зелено върбите,

потокът да искри, да бучи,

а вие, птици, да летите,

пленени от златни лъчи.

Вред да е шумно полето,

да ухае отсрещният рът,

да се огъва пътят догдето

хоризонтите пак не го спрат!