Събужда се Земята

 

Събужда се Земята

от тежък зимен сън

и облаци премятат

вихрушки луди вън.

 

Още снежинки малки

летят над полята,

те приказка са бяла

и песничка позната.

 

Меката мъглица

 

Меката мъглица

плете лек воал,

есента пристига

ти си я видял.

 

Чуй и пойни птици

пеят на раздяла:

- Есен моя плаха,

есен пожълтяла!

 

Приказка

 

Вятърът в шепи събра

старата изсъхнала шума,

немирно я в пътя развя

и тихо с потока продума:

- Ти вечно бъбриш, поточе,

аз лудувам, в гората шумя...

Едвам тези думи изрече

и в пътя пак завилня.

Скриха се птици в клонака,

че вятърът не знае шега.

Страхливото зайче заплака -

закъсняло бе за дома.

А баба Зайка го чака

и тихо си шепне сама:

- Къде си ти, мое юначе,

вън пада леко нощта.

 

Вятърът

 

Посред лято, посред зима

лек ветрец в гората има.

Люлка в клоните си прави

и люлее се за здраве.

 

Сетне тича през полята

да подгони тишината.

Нежно глас в потока рони,

вред огъва млади клони.

 

***

 

В оранжево свети гората

паднаха първи слани.

Ти, вятърко, вятърко спри се,

спри се, назад се върни!

 

Птиците не ще ги догониш

с мъка по родния край

отлитат ятата безбройни,

но напролет тук ще са, знай!

 

Нива

 

Весели, щастливи

днес са децата,

тичаха направо през полята.

Каква хубава градина,

лек ветрец през нея ли премина?

 

Сладък дъх пак ронят класовете.

Вред е тихо. Не, не ги будете!

Всяко стръкче още си почива,

ще расте тук буйна плодна нива.

 

Есенен вятър

полъхна

над хълми, пътеки, ливади,

че тука наскоро едва ли

ще срещнем тревици млади.

Вехнат цветя и стърнища,

вехне и дъбова шума –

със зрелост се всичко насища,

гората зашумя и продума:

- В зимен сън вече приспивам

клоните в тихи дъбрави,

макар да ми шепнат

полята:

- Зимата още се бави!

 

***

 

Близо до селцето,

тамо зад баира,

гдето два потока

водите си сливат

и в една рекичка

волно, устремено

към полето тичат -

в този разкошен

горски кът чудесен

мелодии нежни

звучат в мила песен.

 

Брезичка

 

Малката брезичка

шуми в утринта:

- Докога самичка

ще съм на света?

Аз сънувам често

дъба млад, зелен,

който край баира

е извисил стан.

 

Пролетта пристигна,

птици пеят вън –

красива е земята

като в детски сън!

 

Капчуците

 

Чуйте, капчуците

вече запяха

сутринта тук

под родната стряха.

 

На липата в кръшните клони

птицата нежна песен отрони,

сетне на слънчев лъч се полюшна

и на хората мило прошушна:

 

- Помнете и знайте,

 че песента

отново ще спаси света!