Зората на изток руменее
слънчев ден развиделява –
птиците бодро пеят тъдява.
Със обич ги възприема
всичко живо наоколо
и нежен ветрец разнася
цветните мигове
през избуялите ниви.
* * *
Денят се разпява
с гласа на птиците,
с шума на бистрата река –
приглася им ведро
и младата липа.
Щъркелът и той
току що пристигна от юг –
радостно потраква
със дългия клюн:
- Аз пак съм тук,
аз пак съм тук!
* * *
От малка исках да пея,
песни, които да са безкрайни,
в тях любовта да се възпява,
да нямат загадки и тайни.
Да са като тихия ромон
на нашата българска рекичка
и да са като спомен,
и тих, и мил, и спокоен!
* * *
Завидях
на майския дъжд,
примесен със лекокрил вятър.
Той нахлу през полето,
през градините,
за да изпълни със свежест, със сила
нивата навред вретенила!
* * *
Ябълката на двора
побърза да се усмихне
с розови усмивки –
розови цветове.
Привлече ни тя с нежния си дъх.
Вятърът се люшна
във клоните си млади,
а тя му изпя
своите най-нежни песни
с безброй мили изненади!
* * *
Кокиче
Мило, нежно кокиче,
със снежно бяло калпаче –
цяла зима под снеговете
ти спиш,
цяла пролет полята красиш.
Със зелено крехко стебълце
люшкаш се – същинско звънче
да събудиш твойте дружки –
мили, нежни теменужки!
* * *
Морето
Морето с вълните игриви
неспирно лудува, шуми.
Вълна вълната прегръща,
унасят се в буйни игри.
Сетне уморени се спират
край родния, стръмния бряг,
разказват за страните далечни,
където отиват
и връщат се пак.
* * *
Виж приижда китна пролет
пак синеят небесата,
птиците сънуват полет,
закаляват си крилата!
В дните мои ще те има,
в пътищата ми докрай –
песен си незаменима –
измечтан мой слънчев май!
* * *
Здравец
Юнак – мило цвете,
вред те срещам в планината
и край извор леден,
и на връх скалата.
И младост и сила
пак от тебе блика!
Колко хубост планината
тук е съхранила!
* * *
Есен
Гальовна и мила нощта
притискаше в пазвите си гората.
Само щурците шепнеха тихо и приспиваха
нежно селцата.
Щурците унесено забравяха, че късна е вечер
и продължаваха все тъй песенно да присъстват
в сънищата ни есенни!
* * *
Тегнат в плод полята,
есен подранила
златно руно мята
и коси от свила.
Далече отмина
огненото лято,
но слънцето остави
в плодове излято!
* * *
Славей
Где си птицо гласовита,
криеш се в гъстежа клонен!
Кръшни песнички проронил,
пред умората си непреклонен.
Чакам те в късен час
със най-мила песничка за нас!
* * *
Есенни градини
Есенни градини –
събудени треви,
тихо през полето
тревогата върви.
Вече хлад навяват
тъмни небеса,
ветрове повяват,
но сами не са.
* * *
В пътя още мокър
сред житата
ручеят притихна, занемя,
дочува песните на децата –
песните на родната земя.
Те летят над хълми и градини
и се сливат със потока чист –
шепнат тихо:
- Със възторг води ни,
с трепета на всеки
цвят и лист.
* * *
Край брега
Край брега на тихата река
две тополи клони са преплели.
Те сънуват ясната зора,
а от снегове са побелели.
Зимни ветрове сковаха
дървесата и полето цяло.
В този дом под стара стряха
пролетта сънува гълъбчето бяло.
* * *
Мечти
Довиждане, лято обично,
с прекрасните, весели дни.
Тук всичко така е лирично –
опитай, мечтата върни!
Тя скита се вред по земята
и лудо с потока звъни –
обичан другар на децата
в безгрижните весели дни.
Не спирайте вие мечтите,
те старт са към бъдните дни,
а колко далеч ще летите –
това пак личи в младини.
* * *
Сърничка
По-красива от нея
тук в горите аз не знам.
Стройна, весела сърничка
тича вихрено насам.
И подскача и лудее,
сякаш носят я криле.
В миг се мярна:
- Ха, къде е?
Сън ли, истина ли бе?
1990
* * *
Мравчица вървяла
бавно през гората,
а наблизо – виж го!
Бръмбарчо я чака:
- Стой, почакай, мила,
нощ вече настава,
пътя да не сбъркаш
в горската дъбрава.
Есен наближава,
хладно е в полето.
Къде тъй самичка?
Далеч е селцето!
* * *
Пролет
Тихо запя равнината,
заприглася дивен лес:
- Чуйте днес кълнят житата,
носят хлебородна вест.
Тук бълбукат тънки вади,
шепнат с красноречив глас:
- Аз из мокрите ливади
приказки дочух за вас!
Ето иде, иде вече
новото кълни, напира,
нежна песничка ви шепне,
чува се откъм баира!
* * *
Тишината се начупи
и падна със звън –
локвите дъждовни
събуди от сън.
Оранжевото утро
весело се засмя,
за слънцето питат
премръзналите поля.
* * *
Ветрец
Посред лято, посред зима
лек ветрец в гората има –
люлка в клоните си прави
и люлее се за здраве,
сетне литва през полята
да събуди тишината.
Нежен глас в потока рони,
в ред огъва млади клони!
* * *
Снеговете се белеят
Слънцето – художник весел
горите нашари –
в поляните, в лесовете
стъписаха се
добрите дървари.
Пламнали са
вред брезите,
с огнени листа е букът ...
Защо замислени стоите –
от зори кълвачът чука:
Чук,чук – аз почиствам
и стария бук.
* * *
Дъжд
В горите вятърът вее
и жълти думи отрони –
във килим ги застиля
под оределите клони.
Със мокри стъпки тук мина,
изля се дъжд чудесен
и във тихо измитите дни
придружи златната есен!
* * *
Тополи,
стройни момичета,
доведохте днеска обкичена
пролетта в дреха зелена,
хубава, мила, засмена.
В стъпки и капчици бели
кокичета в друм нацъфтели,
изтръпнали дишат полята.
от сок набъбват житата.
* * *
Пролетта
във пъпките набъбва
и укротена във тях шумоли
със готовност, със жажда
всичко тук да оживи.
Да бъдат в зелено върбите,
потокът да искри, да бучи,
а вие, птици, да летите,
пленени от златни лъчи.
Вред да е шумно полето,
да ухае отсрещният рът,
да се огъва пътят догдето
хоризонтите пак не го спрат!
* * *
Есенен вятър
полъхна
над хълми, пътеки, ливади,
че тука наскоро едва ли
ще срещнем тревици млади.
Вехнат цветя и стърнища,
вехне и дъбова шума –
със зрелост се всичко насища,
гората зашумя и продума:
- В зимен сън вече приспивам
клоните в тихи дъбрави,
макар да ми шепнат
полята:
- Зимата още се бави!
* * *
Близо до селцето,
тамо зад баира,
гдето два потока
водите си сливат
и в една рекичка
волно, устремено
към полето тичат,
в този разкошен
горски кът чудесен
мелодии нежни
звучат в мила песен.
