Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2012 13:44 - Подарък - първа част
Автор: dafinaivanova Категория: Поезия   
Прочетен: 1139 Коментари: 0 Гласове:
0



Скъсаха си сивата дреха

облаците над тези балкани –

те много сълзи проляха,

но ето че пак са засмени.

Реки и потоци шумливи

бързат, надбягват се лудо,

едреят пролетни ниви

вейнали гриви за чудо.



Обич

 

Имам си приятел

от Чукотка далечна,

писъмца си пишем

с обич най-сърдечна.

Мама се шегува:

-Ти пилот ще станеш,

той – мореплавател,

Пътищата срещат

другар и приятел!

 

А аз чрез този стих припомних

милиони пъти повтаряна

до днес наша мечта.

„Ние всички деца по света

искаме да живеем

в МИР, а не във война.”

 

* * *


Слънчевият ден настава –

дърветата и птиците ни обещаха

тук на Кестените

под Зелената стряха

да ни подарят

най-слънчевата песен

за нашия изпълнен

с най-хубави мечти

детски свят!

 

* * *

 

Из пътя тук край житата

вятърът стъпва на пръсти,

завързал е златна верига

на дъба с клони чевръсти.

 

Край него спират сега

на лятото жарките песни

 

и те в семената едреят

и в класовете чудесни!

 

С детски смях

 

се спусна пролетта

и прецапа локвите из пътя -

през процореца нахлу

при мене у дома:

Хладно ми е – рече, запристъпя.

Слънцето се усмихна да постопли

вестителката на радостта и любовта.

Тя с нежни длани храстите погали,

знаейки, че и те, макар бодливи,

жадуват нежността.

 

Подарък

 

Направих книжна лодка

на моята калинка

и пуснах я да плува

в реката сам-саминка.

Поплува тя и рече:

- О, аз с крилцата мои

ще стигна по-далече!

 

И литна в синевата,

небето я привлече!

 


В горите

 

В горите вятърът вее

и жълти думи отронва

в цветен килим ги застиля

под оределите клони!

 

С мокри стъпки тук мина,

изля се дъждец чудесен

и в тихо измитите дни

придружи златната есен!

 

 Когато птица прелети

 

Когато птица

над пръстта прелети,

тя чува всяко зрънце

как тупа със боси пети,

чакайки пролетно слънце.

 

Гласчетата тънки звънят

и бяла пара се вдига,

те тръгват по зеления път

на растежа в чудната верига.

  

* * *

 

Елхички зелени,

весели, засмени,

пея аз сега в захлас

нежни песнички за вас!

Славей, вечен ваш приятел

и възторжен обожетел.

 

Слънцето

 

Слънцето, художник весел,

полето нашари

със бели маргаритки,

със сини минзухари –

и пак тръгна на път,

където цветя

и детски усливки цъфтят!

 

* * *

 

Днес аз минах през полето

и те зърнах отдалече,

малко клонче от люляка

се полюшна, тихо рече:

- Пролетта при нас пристигна,

зеленеят се нивята

с мила радост планината

риза пролетна размята.

 

Маргаритки

 

Гледай, гледай нацъфтели

маргаритки снежнобели,

те приличат на очички

и усмихват се на всички.

 

Сетне слънцето бродират

на зеленото в полята,

а то с обич ги обгърна

и те грейнаха в отплата.

 

Слънчев ден

 

Слънцето със златен дъжд налива

нежната поникваща трева,

гмурва се в листата и разсмива

бисерните капчици роса.

Сетне бърза, бърза през полята,

диша хлебен аромат,

със възторг и във отплата

и житата го следят.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dafinaivanova
Категория: Поезия
Прочетен: 30330
Постинги: 12
Коментари: 1
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031