Скъсаха си сивата дреха
облаците над тези балкани –
те много сълзи проляха,
но ето че пак са засмени.
Реки и потоци шумливи
бързат, надбягват се лудо,
едреят пролетни ниви
вейнали гриви за чудо.
Обич
Имам си приятел
от Чукотка далечна,
писъмца си пишем
с обич най-сърдечна.
Мама се шегува:
-Ти пилот ще станеш,
той – мореплавател,
Пътищата срещат
другар и приятел!
А аз чрез този стих припомних
милиони пъти повтаряна
до днес наша мечта.
„Ние всички деца по света
искаме да живеем
в МИР, а не във война.”
* * *
Слънчевият ден настава –
дърветата и птиците ни обещаха
тук на Кестените
под Зелената стряха
да ни подарят
най-слънчевата песен
за нашия изпълнен
с най-хубави мечти
детски свят!
* * *
Из пътя тук край житата
вятърът стъпва на пръсти,
завързал е златна верига
на дъба с клони чевръсти.
Край него спират сега
на лятото жарките песни
и те в семената едреят
и в класовете чудесни!
С детски смях
се спусна пролетта
и прецапа локвите из пътя -
през процореца нахлу
при мене у дома:
Хладно ми е – рече, запристъпя.
Слънцето се усмихна да постопли
вестителката на радостта и любовта.
Тя с нежни длани храстите погали,
знаейки, че и те, макар бодливи,
жадуват нежността.
Подарък
Направих книжна лодка
на моята калинка
и пуснах я да плува
в реката сам-саминка.
Поплува тя и рече:
- О, аз с крилцата мои
ще стигна по-далече!
И литна в синевата,
небето я привлече!
В горите
В горите вятърът вее
и жълти думи отронва
в цветен килим ги застиля
под оределите клони!
С мокри стъпки тук мина,
изля се дъждец чудесен
и в тихо измитите дни
придружи златната есен!
Когато птица прелети
Когато птица
над пръстта прелети,
тя чува всяко зрънце
как тупа със боси пети,
чакайки пролетно слънце.
Гласчетата тънки звънят
и бяла пара се вдига,
те тръгват по зеления път
на растежа в чудната верига.
* * *
Елхички зелени,
весели, засмени,
пея аз сега в захлас
нежни песнички за вас!
Славей, вечен ваш приятел
и възторжен обожетел.
Слънцето
Слънцето, художник весел,
полето нашари
със бели маргаритки,
със сини минзухари –
и пак тръгна на път,
където цветя
и детски усливки цъфтят!
* * *
Днес аз минах през полето
и те зърнах отдалече,
малко клонче от люляка
се полюшна, тихо рече:
- Пролетта при нас пристигна,
зеленеят се нивята
с мила радост планината
риза пролетна размята.
Маргаритки
Гледай, гледай нацъфтели
маргаритки снежнобели,
те приличат на очички
и усмихват се на всички.
Сетне слънцето бродират
на зеленото в полята,
а то с обич ги обгърна
и те грейнаха в отплата.
Слънчев ден
Слънцето със златен дъжд налива
нежната поникваща трева,
гмурва се в листата и разсмива
бисерните капчици роса.
Сетне бърза, бърза през полята,
диша хлебен аромат,
със възторг и във отплата
и житата го следят.