Няма песен вън от страданието,

нито такава,

която да не е във радост родена.

 

Знае я и бездушният камък,

пее я и самата Вселена!

 

Тя звъни и във ледената ни зима

и във задъханото ни лято е зов.

Чрез песента се ражда

и пламъкът в душите

и вечната всемирна любов!

 

***

 

„Песните са връзката между Всевишния и човека.”

Морихей Уешиба, Япония

 

Лятна вечер, нежна и смирена -

ветровете в полите ти се спотаиха,

та звездите ярко да засветят -

вечер мила, вечер тиха!

 

Погледни небето – весело засмено,

ярките звезди кротко там светлеят

и със искрящ поглед пътя ти показват:

- Пътувай в мислите си по всички посоки,

разгледай земята ни свещена,

за радост и песни е тя сътворена.

 

10.10.2010г.

 

***

 

Зазвънял е весело потокът

и радостта си е тръгнал да изповяда.

Преминавайки през градове и села

ще им остави свежестта си в наслада!

 

На места вече се радваш

отново на човешкия труд,

който всичко обновява –

изоставените ниви, градини чудесни,

сътворени от обич и песни!

 

***

 

Музиката е божествено творение

и дарба що буди възхищение!

Тя премахва умората, тъгата,

тя е за доброто в човека отплата!

Как галят душата и сърцето мелодиите чудни...

равни са на ромона на реката,

равни са на шума на гората!

Слънчеви са като детска усмивка,

след умора са сладка почивка!

 

Музика е името на красотата!

 

***

 

Гальовна и мила нощта

притискаше в пазвите си гората.

Само щурците шепнеха тихо

и приспиваха нежно селцата.

Щурците унесено забравяха, че късна е вечер

и продължаваха все тъй песенно да присъстват

в сънищата ни есенни!

 

***

 

Морето

с вълните игриви

вечно лудува, шуми –

вълна вълната прегръща,

унасят се в буйни игри!

 

Сетне укротени се спират

пред сънния, стръмния бряг –

разказват за страните далечни,

където отиват и връщат се пак!

 

***

 

Тихата река

пропуски не прави –

тече си през ливади, през морави.

 

Като всяка мисъл вярна и правдива

пътя си намира.

 

Затова е сладкодумна и щастлива!

 

***

 

Явление

 

Дъждът пристигна през нощта.

Незабелязано се изля

над ниви, над поля!

 

Невнимателно се разплиска,

буйства, вилня!

 

Разрови баира,

уверен в себе си завлече камъни и треви,

зарадва се на активността си –

от себе си се възхити!

Безброй разрушения този път сътвори!

 

Колко гордо възхваляваше

лудите си игри.

Горд и когато руши!

 

***

 

Песните на Стоян и Елица,

на тези сладкогласи певци,

са подслушани песни на птица!

 

Деца и младежи ги слушат и ги следят.

Мечтаят като тях да станат

и по техния път да вървят!

 

Като тях песни да пеят

и песни да творят.

 

Задачата днешна в това е –

да върнем обичта

на младежите и на децата,

Обичта към песните, към красотата!

 

2010

 

***

 

Трябва песните да са такива,

че да не можеш да се освободиш от тях

и всяка песен да те опива,

да е по-мила, да те прави щастлива –

да буди в сърцето мечти и копнеж!

Ако не бяха песните как човекът би оцелял,

ако не чуваме гласа им и неговия съкровен идеал:

- Запей ми, момиче, песен такава,

Която и радост и сили да дава –

и да е като извора с водите студени

от снеговете на Рила родени!

 

***

 

Удобно време за римувания стих

е времето, когато любовта и красотата

вземат връх.

 

А времето за свободния стих

е тогава, когато гневът ни обземе,

гняв и смут – когато ни отнемат устрема, любовта

и вярата във правдата и Свободата!

 

***

 

Босонога есен

 

Пак ли ти, Босонога есен,

крачиш тук през нивите?

Какво насам още остана –

само бодилите дивите!

Сухи треви се огъват -

все още ветровете са слаби

и тънко свирят из клоните

и свистят с остри саби!

С кого ли воюват сега -

с децата ми долу на пътя,

че смаяна гълчи ги и шуми

реката и водите размътя.

Едвам притихнала е сега –

поройни дъждове тук валяха

и птиците още страхливо

надничат под родната стряха!

 

***

 

Ветровете веят,

събудени от сън.

Някаква тревога

скита бавно вън.

Облак градоносен ли,

морска ли вълна

приижда отдалече,

скитаща сама.

Не тъжете, мили,

развълнувани води,

вашите тревоги

брегът ще усмири!

Той има силно рамо

и във тъжен час

ще ви шепне тихо,

че при тежки грижи

винаги е с вас!

 

***

 

Пролетта

във пъпките набъбва

и укротена в тях шумоли

със готовност, със жажда

всичко тук да оживи.

 

Да бъдат във зелено върбите,

потокът да искри, да бучи,

а вие, птици, да летите

пленени от златни лъчи!

 

Вред да е шумно в полето,

да ухае отсрещният рът,

да се огъва пътят догдето

хоризонтите пак не го спрат!

 

***

 

Художникът

говори чрез тази картина.

Какво величие, каква красота!

Хълмът слиза към долината,

със пътеките си рисува

гънките на билата,

а също и равнината.

Тръгват те от различни посоки

към селата,

а други водят към върха.

Всеки тук може да намери

за себе си хубав и весел кът.

Наоколо все свежи,

все зелени треви,

пъстреят и цветята.

Земна картина

ли тука пъстрее

или магията на дъгата?

 

***

 

Ненаситно време,

 

С голяма алчност

усвояваше младостта ни,

усвояваше стремежа ни

да опознаем света!

 

- Но как?

Нали малкият човек

по рождение обича

доброто и красотата?

Нали с детска мила ръка

милва в поляните цветята,

пляска в потока вълната?

 

***

 

Бурята –

късно през нощта

развихри се, завилня.

Зазвъня във стъклата,

заблъска стените.

Гневна се хвърли

в реките студени:

- Какво ли там дири -

мислите си ли вледенени

или някакви свои цели диви?

 

Наближаваше денят.

Гневът й не отмина!

Бучеше, изригваше

в гневни стенания.

Нощта изрази своята почуда:

- Кой ли така силно я разгневи?

Наранени се огъваха

клони и треви!

Сякаш умоляваха:

- Помири се поспри,

Поспри най-сетне, спри!

 

***

 

Вятърът

 

Сега съм лек зефир

и литвам над полята –

да милвам младите треви.

Най-нежни песни

аз ще им изпея,

а радостта ми сред тях

с тихи стъпки ще върви.

Вечер ще ни се усмихва луната,

ще трепкат златните звезди

и ще питат всички:

- Кой сътвори небето и земята

и чудесата им кой ще различи?

 

***

 

Жълти листа

Жълти думи, вятърът отрони:

- Недоволни останаха

голите ни клони!

И брезата и липата

негодуват, спорят,

а поточето изрече:

- Слънчевите дни къде са?

Храстите дочуват

и те възразяват:

- Вижте нашите дрехи –

съдраха ги, скъсаха ги

ветровете сърдити!

Само пътищата тук са

от дъждовете измити!

 

***

 

Заваля

майският дъжд

примесен със свеж вятър.

Те спокойно нахлуха

През полето, през градините,

за да изпълнят със свежест, със сили

житата навред вретенили!

Тогава слънцето

се разтопи от нежност –

плахо през облак се вглежда,

със лъчите си милва, изплита

люлки от дъждовната прежда!

Глобусът зелен на липата

ненаситно едрее, едрее,

иска да докосне зората

и на дъгата да се люлее!

 

Облак облака блъска –

радостта е още ранима,

бурята е сърдита и дръзка.

Но пролет вече сменя

сърдитата зима!

 

1971 г.

 

***

 

Ти ли поръча пролетта?

За теб събудих зората

и нейната тишина,

но нетърпеливи бяха птиците!

Те първи запяха

ведно със потоците,

ведно със старата гора.

 

Сега е Пролет!

Тя нови песни ще подреди.

Няма ги зимните мъгли –

погълнаха ги влажните ниви,

за тях пътека не остана –

обрасла е с храсти бодливи.

За символ си взехме Пролетта!

Далеч останаха бурите

и техния гняв,

и тяхната тъга!

 

***

 

Творение

Нали всичко е творение

на Бога и човека

и не за година, за две,

а за безброй много векове.

Бог създавал от нищото

планини, равнини, морета.

Създавал реки,

а над тях сини небеса.

Творил, за да бъде вечна

младостта и мъдростта!

Но нито началото, нито края

мъдрата наука не е съзряла!

Само бедите,

които творим нямат край,

а Бог ни гледа възмутено

от своя небесния рай!

 

„Ако някакъв Бог е създал света, не бих желал да бъда този Бог – страданието на света би разбило сърцето ми.”

Артур Шопенхауер

 

***

 

Спри вятърко,

спри не шепти!

 

Беди различни

тръгнаха с тебе на път,

от птичи полет понесени

те трудно ще се различат!

 

Някои помислиха смело,

че без срам ще разпиляват

всяко добро човешко дело!

Забулват го с големи лъжи!

 

Стараят се

на съвестта

да не им тежи!

 

***

 

Есенен вятър

полъхна

над хълми, пътеки, ливади,

че тука наскоро едва ли

ще срещнем тревици млади.

Вехнат цветя

и стърнища,

вехне и дъбова шума,

със зрелост се всичко насища.

Гората зашумя и продума:

- В зимен сън вече приспивам

клоните в тихи дъбрави,

макар и да ми шепнат полята,

че зимата още се бави!

 

***

 

Да пазим от пламък горите –

Да пазим от огън душите!

 

Тук беше гора зелена

от цветя и песни пленена.

 

Птици й възпяваха красотата,

възпяваха любовта и зората!

 

Бликаха тук извори студени

от радост и обич пленени!

Но лумналият огън

бреговете обгърна

и в дим и пепел превърна.

 

Сега и потока

от горест и болка заплака!

 

***

 

Меланхолни, есенни дни,

още по-грижливо надничайте

във градините.

Огледайте добре

увяхващите листа!

 

Сланите попариха

зелените треви

и със стъпки тъжни

по тях Есента върви!

 

Върви и припомня

за ветровете –

стряска и тревожи

всяко нежно цвете!

 

***

 

Наша земя,

коя е силата която

извая твоята красота?

Преминала си

през трудностти които

едва ли възможни са били

и едва ли са преодолими!

Осъзнаваш ли

онези дни и години,

които имаха висока цел –

Човечността?

 

Без тази цел

и нейната цена

ни навестти разрухата!

Тя охолно броди

в бита ни днес.

А животът припомня –

хуманност, мир и прогрес!

 

***

 

Бях в полето

 

Много пътища

прорязват равнината –

едни водят към извора,

други към селата.

Бях вече на пътя към края,

слънцето през облак се показа.

Една мисъл внезапно ме връхлетя.

Не зная дали ти я повика

или аз разбрах,

че тя върви по моя път,

а аз все я подтисках.

Преструвах се, че е в забрава,

но подтиснатият не прощава.

И пророни:

- Защо цвете не намери

за другия със твоите страдания?

Огледах се наоколо

нямаше вече цветя –

само търни и бодили

съзрях.

И от тях и за себе си,

и за общите ни тревоги събрах!

 

***

 

Аналогия

 

Думите, думите не изговарят

любов и обич, или нежност голяма,

а целите са със обич пропити

и с любов, която не преминава.

Не преминавя, защото произвежда

вечното пламъче в сърцето.

Него го хранят, укрепват

духовните светли вълнения –

духовната вяра голяма.

Можеш със зли думи

да го попарваш,

Можеш със слани есенни

да го затрупваш,

може на огън да го изгаряш

или в бездни морски

удавяш.

Него не ще засегнеш,

на него не ще се понравиш!

 

2010г.

 

„Любовта е теорема, която трябва да се доказва

всеки ден.”

Архимед

 

***

 

По пътеката

ти умело се катериш,

Криволичиш по склона всеки ден.

Ту извиваш към потока,

ту си с поглед нагоре устремен.

Не само по широки

пътища се стига

до високи върхове.

Чуй гласовита горска птица

към простора зове!

Ще минем край извора,

ще покажем път.

Там блика вода ненапита

и весели горския кът!

Отново ще тръгнем

към върха устремен,

а той ще попита:

- Опозна ли ведрото утро

и човешкия път вдъхновен!

 

1969г.

 

***

 

Към какво призовава Виктор Юго?

Със мисъл човекът е надарен.

Но защо ни е трудно днес?

- Защото го няма в мислите и в делата ни

човешкия прогрес!

Колко много той ще улесни

нашите трудни години и дни!

Още френският писател и поет

Виктор Юго предупреждава,

че без поглед към Прогреса,

че без Идеал

човекът не знае закъде е тръгнал

и къде се е озовал.

 

Без идеал в живота

не се побеждава!

Стремежът не човека към добро

е необходимост голяма!

Към съвест и мъдрост

тя призовава!

 

Който е тръгнал в живота без идеал,

Той добро не е видял!

 

Виктор Юго

 

***

 

Мъдрост

 

Природата мъдра

излъчва добрина

със усмивките на листата,

със тези на цветята!

Всичко край нас

е мъдрост, светлина,

а те подканят

към добри дела!

 

Нека волно да шумят реките,

нека потокът да лудува

със детска волност,

със детски стремеж.

Да радва щедро

земята цяла,

че и болки тя знае

и бури зли,

но във багри е цяла

и пролетно е разцъфтяла!

 

***

 

Противопоставяне

 

Често истините в битието

човекът смята, че добре е открил.

Но срещат се дела в които

противопоставян е бил.

Животът тогава прилича

на горски гъсталак,

в него слънчев лъч не прониква.

Борбата започва отново и пак!

ако пътя към истината

се отдалечава,

отчаянието ни навестява!

 

Без дружба, без човечност

не се побеждава!

Силата на човека е в това

да победи всяко зло, всяка беда!

 

***

 

 Вдъхновение

 

Обичта към Родината

е вдъхновение.

То е чудна сила

и човешка мощ!

То изгражда човека!

Почувства ли той

в сърцето си тази подкрепа,

никоя беда не би го погромила!

 

За него, вдъхновението,

борбата се води

всеки ден и час,

за да бъде то винаги със нас!

Тогава нашият век

ще бъде съзидателен век,

а делата човешки

гордост за всеки човек!

 

***

 

Всичко е мисъл, всичко е вълнение!

 

Спокойни не са реките!

Спокойствие не потвърждават вълните –

блъскат се една в друга.

Ласки си разменят,

а след това споделят видяното

от далечни брегове!

Родина имат,

но тя не ги приютява –

родина им става бурното море.

Замислят как да открият

загадката на вечното движение.

Може би то е вечност,

но със изменение!

 

***

 

Младеж

 

Сред всичките тези

зимни красоти

той помахвал

със детска доверчива ръка

и на слънцето,

и на луната!

- Кога ли неусетно

е станал младеж?

Годините изминали,

като бели щастливи птици

мамели сърцата

към щастие, любов, светлина!

- Как във тази

 слънчева младост

около себе си да съзреш

злината и нейния

груб стремеж?

 

***

 

Символи

 

Стиховете не увяхват –

не са те истински цветя.

Зиме, лете разцъфтяват,

символи са на пролетта!

Често радости ни носят.

С изненади в човечността

подканят ни да надникнем,

подканят ни да намерим

добрините близо или далече по света!

 

А когато в ранно утро

в песни те се извисят,

с тези песни все по-леко

всеки тръгва в своя път!

 

***

 

Земята ражда всичко –

и рози, и коприва.

Едното ни храни,

а другото с дъха си ни опива.

Духовната си сила,

който я погуби,

попада на алчността

в ръцете груби.

 

На такава личност

Душата в огън гори,

че алчността погубва

човешкия образ дори!

Такъв човек след смъртта си

не оставя добро,

не оставя човешки следи!

 

***

 

„Духовната сила на човека

притежава свойството да бъде недосегаема!”

(автор неизвестен)

 

Не пречете на любовта -

тя предпочита мъдростта!

Някои от егоизъм, от завист,

от духовна пустота

срещнат ли я

при свой близък даже,

егоистът се стреми

да я накаже.

Готов е да я погуби,

протяга към нея

ръцете си груби!

Клевети я, приписва й

черни краски,

че е ненаситна и дива,

че е лицемерна и крадлива.

Не разбира „героят” наш,

че по този начин

себе си разкрива.

 

***

 

Монолог

 

Оловно време –

навред е сиво.

Сякаш мъглата споява

небето със земята.

Защо ни е борбата за щастие

или за радост голяма?

Станали сме бездушни,

на лъжи и робство послушни!

Така е по-лесно и по-добре –

да сме приспани и мълчаливи

в тези времена сиви.

А с какви кресливи гласове

броди навред лъжата –

тя на всички ни е добре позната.

 

***

 

В отговор

 

За героите

вечно песни ще се пеят –

за тях вечно

душите ни ще изгарят

и от болка ще копнеят.

Паметниците им

ще кичим със цвете,

имената им свято

ще пазим и от примера им

ще се учим да любим и мразим!

- Те загиваха в боевете

за Свобода!

И днес има загиващи

и то всеки ден,

но не за свободата,

а за злодействата си –

за кражбите и за лъжата.

 

Разликата е голяма

и тук сравнение няма!...

 

10.10.2010г.

 

***

 

Песен

 

„Вярвам в единната обща сила на човешкия род

на земното кълбо, за да твори добро!”

Христо Ботев

 

Дочух я в стари песни

да се повтаря,

проследих я в делата

на хора с човечност голяма.

Има я в тези стари,

прастари поеми

и от този девиз и мисли

по-силни няма!

Те са и вяра, и надежда корава

и всяко добро сърце

човешко ги притежава!

Ползвайки тази сила

светът ще се променя.

Ще превръща тези истини

в сплав здрава и сребриста,

търсена, лъчезарна и чиста!

 

***

 

Обичай

 

Срещнеш ли другар

в живота, било то в младост,

било в старини –

обикни го ти!

 

Не вярвай,

че не го е имало

на света.

Нека символ да ти бъде

на дружба и на доброта!

От страх да не изчезне

тази светла страница

на добрини във твоите дни,

ти дълбоко в сърцето си

скътай любовта и я съхрани –

и в душата си

и в своите мечти!

 

Защо ли, защо

истината за нейния произход

е трудно разгадавана –

трудно в дела и помисли разкривана!

 

„Не парите, не войните, не властолюбието, не кариеризмът, а любовта е най-могъщият фактор, който движи и преобразява света!”

Д-р Тотко Найденов

 

***

 

Необходимост

 

За да напишеш един стих

трябва ти обич

и топла духовна реч!

Трябва да се радваш

и малко да тъжиш!

 

Трябва ти огън в сърцето,

даже и да е огнено лято!

 

Трябва ти горещо обикнат човек

и мечти големи, с които

да зареждаш цял един век!

 

Тези мечти да завещаеш

на всички

и да ги заведеш в храма

на чистата обич!

 

***

 

Народна песен

 

Ти история наша,

в звук, в усмивки,

в горещи сълзи

събра ти народните

болки, радости, стремежи –

съдбите наши,

и от тях не помниш разлъка,

а само копнежи!

В историята си

ти ги събра и записа,

ведно с тях сълзи проля,

ведно с народа победи пожъна

и герои посрещна по бранни поля!

В нея звънят

оковите на три синджира роби

и скрипти със страшна сила

бесилото на Левски.

И те кънтят над кухи долини и родни поля.

Съхранени от теб са,

народна песен, история наша!

 

***

 

Животът

има много измерения

и те са – грижата за изкуството,

за красотата, както за хляба и свободата!

Подканят те още на младини

да работиш земята,

градини да садиш,

да сееш жито и за него

денем, нощем да бдиш!

 

Книгите да са ти вечен копнеж,

който не искаш и не можеш да спреш!

 

***

 

Земята

е родена стихия

 

Опити много има

тя със слънчевата

правда да се сроди!

 

Разпръсват я нейни

собствени тегла!

В тревожни мигове

изригва лава, прахове, мъгли.

Веят бури, изливат се

поройни дъждове,

а след тях и сухи ветрове!

Всички те громят

земната добрина и красота.

След разрушенията

тя, Земята, пак се стреми

добрините да спаси.

Човекът също е голяма сила

и ако я обича и опазва

отново тя ще се е обновила!

 

***

 

Копнеж

 

Копнея да виждам

светли и чисти

младежките мечти.

Лицата им слънчеви да греят

със младежката им хубост,

с младежките копнежи.

 

Те обичат

Родината свята!

И в трудни години

се вдигат на борба –

за слънчевото си бъдеще,

за своите пламенни и сбъдващи се

младежки мечти!

 

***

 

С мисли за Вселената

 

Защо ли

Вселената

непрекъснато в мислите

ни витае?

 

Опитват изследователи

със сложни технически,

химически и други средства

да надникват в нейните тайни.

Защо и как

сътворен е светът?

Земята, Вселената цяла,

която с хубост

пред нас е засияла?

А ние, хората,

защо не допълваме,

а често рушим красотата?

 

Тогава срещу нас

все по-често и по-гневно

разтърсва се земята!

 

***

 

Изводи

 

Съвременници сме

на отсъствие на идеали.

Защо ли са се приспали?

Търсим личност за пример,

но и той се е спотаил.

Тогава някаква личност от любимите четива...

например „Лудият” от едноименното

стихотворение на

Шандор Петьофи,

да ни прощава поетът,

че го безпокоим.

Той казва чрез думите

на своя герой:

„Махнете се хора!

Аз бързам! Бързам! Страшно съм зает!

Плета камшик от слънчеви лъчи –

да шибам гневно този подъл свят!”

 

***

 

Реките

 

Реките същински бъбрици

бързаха една след друга

вълненията си да споделят,

макар че всяка имаше свой собствен път.

Разказваха си,

че камъни и скали

своите тайни

са им разкрили,

но през тях

трудно си пробиват път.

Проверявали силата си

през високи водопади,

престоявали дълго

в дълбоки язовири.

Още по-дълго мъдрували

как на човека да помагат

и как е по-добре да са в помощ

преди да стигнат

до дълбокото море.

Една от реките каза с висок глас:

- Човекът също трябва

да се грижи за нас!

Да почиства често речния ни път

и добрите му дела да се множат!

 

***

 

Изповеди

 

Чрез стиховете имаме

по-широк обхват

за живота и вселената,

за сложния човешки свят.

Те преминават

през духовността на човека,

през сърцето му и през ума.

Човечността търсим

и отстояваме –

с обич и любов я сравняваме:

Обич към Родина,

Обич към деца,

Обич към любим човек.

Всичко това трябва

човек да притежава,

за да бъде истински човек

и за днешния и за седващите

век подир век!

 

Истинското назначение на човека е да живее,

А не да съществува.

Дж. Лондон

 

***

 

Припомняне

 

Идеята добра

във много стихове

и песни я има.

 

Как да съберем

тези мисли във едно –

в една мечта незаменима

и под едно крило!

 

Макар да са други

методите на борбата,

всички подкрепят

пътищата безкрайни

против народните беди!

Те са призива

и волята младежка –

доброто в света

да победи,

че Труд и Наука

са младежките мечти!

 

***

 

Вече

по-приветливи са полята,

погледът далеч се рее.

 

Планините вдигат рамо

да огледат хоризонта,

но в далечината само

гъсти облаци намират!

 

Защо ли озадачено

с неразбиращ поглед питат:

- Отново ли зимни бури

тук навред ще скитат?

А гората толкова е млада,

тя е с нежни клони,

тъмен облак се зададе

и съчувствено сълзи пророни.

 

Хубаво и подредено

е селцето край реката.

Сутрин слънцето се взира

в домовете светли,

по-хубави то не намира.

 

***

 

Любовта е вечна

 

Никой не бива да се стреми

да я отнеме,

даже когато

си се влюбил не навреме -

било в младост или в старини.

Чрез нея виждаш

по-светло небето,

по-ярки са цветята

в полето.

Чрез любовта

светът е по-красив!

Природата цяла

по-мили думи ти шепти,

сърцето излъчва

мисъл приветна.

Зимата в пролетно бяло

пак ще цъфти –

обичай и по-щастлив

ще си ти!

 

„Коя е според вас най-почетната добродетел?

- Любовта като сърдечна доброта!”

Алеко Константинов